Приемствеността съчетава запазване на инженерната култура с развиване на нови технологии и пазари
Ивана Славкова-Ботева, прокурист и мениджър „Бизнес развитие“ в Спесима, пред Robotics-Bulgaria.com
Как изглежда идеята за приемственост в бизнеса през Вашата призма и през тази на Спесима – компания с вече близо четири десетилетия опит на пазара?
За мен приемствеността никога не е била просто въпрос на фамилия или наследяване на позиция. Аз буквално съм израснала в Спесима.
Баща ми основава компанията през 1989 г. Още като дете прекарвах много време във фирмата. Спомням си как го наблюдавах, докато работеше, колко много хора се допитваха до неговото мнение и как той се отнасяше към това, което прави. Тогава още не разбирах какво точно прави, но бях впечатлена от всичко в Спесима.
На 12 години вече осъзнато му помагах през ваканциите – подреждах документи, отговарях на телефона и постепенно започнах да разбирам как функционира един бизнес.
Сега виждам това любопитство и в очите на моите деца, които идват с огромно желание и нямат търпение да видят новите роботи. С вълнение ще им покажа и хуманоидния робот, който доставихме миналата седмица.
Приемствеността е част от културата на фирмата. За мен е много показателно, че днес в екипа работят и синове на наши дългогодишни колеги, които са част от Спесима още от самото начало. Това е особена форма на доверие и приемственост, която не може да бъде създадена изкуствено.
Моят професионален път в Спесима започна през 2017 г. след като бях завършила висшето си образование в Манчестър и имах няколко години зад гърба си в международна компания. Честно казано, началото не беше лесно. Трябваше да намеря собственото си място в екип от доказани инженери с десетилетия опит. Освен това често бях възприемана първо като „дъщерята на шефа“, а не като професионалист.
С времето разбрах, че приемствеността означава не да продължиш по същия начин, а да надградиш постигнатото. Днес виждам ролята си именно така – да запазим инженерната култура и репутацията, които са изграждани почти 40 години, и едновременно с това да развиваме нови пазари, нови технологии и нов начин на мислене.
Какво е необходимо, за да се срещнат традициите и иновациите – инженерният опит и следващите поколения специалисти в индустрията? Как Спесима подкрепя този процес през годините?
В производството няма пряк път. Много от знанията не могат да бъдат научени от учебник или видео. Те се предават от човек на човек, от поколение на поколение.
В Спесима имаме колеги, които са част от компанията повече от 25 години. Натрупаният от тях практически опит е безценен. Същевременно новите поколения идват с различен поглед към дигитализацията, роботиката, софтуера и управлението на процесите. Най-добрите резултати се получават именно когато тези два свята работят заедно.
Затова през годините активно работим със студенти, стажанти и млади инженери. Даваме възможност на младите хора да видят реалното приложение на технологиите в индустрията. Вярвам, че бъдещето на производството зависи не само от машините, а и от способността ни да предадем знанията нататък.
Как се изменя ролята на дамите в традиционно доминираните от мъже сектори и професии? Наблюдавате ли промяна в нагласите и във възможностите за кариерна реализация?
Определено виждам промяна. Когато започнах работа в Спесима, често ми се налагаше първо да доказвам, че разбирам от работата си, преди някой да чуе мнението ми. Понякога това беше свързано с възрастта ми, понякога с факта, че съм жена. Имало е срещи, на които съм усещала скептицизъм още преди разговорът да е започнал. Имало е моменти, в които съм била на крачка от това да се откажа.
Но с времето разбрах, че уважението се печели с постоянство, компетентност и резултати. Днес все по-често виждам жени в инженерни, технически и управленски роли. Според мен най-важната промяна е, че постепенно спираме да говорим за „жени в индустрията“ като нещо необичайно.
Автоматизацията и роботизацията дават изцяло нов прочит на традиционните задачи в производството. Кои технологии и тенденции задават посоките за бъдещо развитие на индустрията?
През последните години автоматизацията престана да бъде тема единствено за големите производствени предприятия. Днес компании от почти всички индустрии търсят начини да повишат производителността си, да намалят зависимостта си от недостига на работна ръка и да постигнат по-високо и постоянно качество.
Според мен най-ясно се открояват няколко тенденции. На първо място е все по-широкото навлизане на роботизираните системи – не само за тежки и опасни операции, но и за дейности като монтаж, обработка, инспекция, палетизация и вътрешна логистика. Все по-голямо значение придобиват системите за машинно зрение, които позволяват на роботите да бъдат по-гъвкави и адаптивни към променящата се производствена среда.
Същевременно наблюдаваме сериозно развитие в областта на дигитализацията и анализа на данни. Производствените системи вече не работят изолирано, а са свързани в обща среда, която позволява проследяване, анализ и оптимизация на процесите в реално време. Все по-често виждаме и внедряване на технологии, свързани с изкуствения интелект и автономните мобилни роботи.
Но ако трябва да посоча една основна тенденция, тя е промяната в начина, по който компаниите гледат на автоматизацията. Днес клиентите все по-рядко търсят отделен робот, машина или конкретна технология. Те търсят решение на производствен проблем.
Затова вярвам, че бъдещето принадлежи на компании, които могат да комбинират инженерна експертиза, производствен опит и съвременни технологии в едно цялостно решение. Компаниите, които разбират процеса от началото до края и могат да поемат всичко – от анализа и проектирането до производството, интеграцията, програмирането и сервизната поддръжка.
Именно това е посоката, в която се развива и Спесима. Натрупаният ни опит в автоматизацията на сложни и тежки производствени процеси ни позволява днес да работим не само в леярската индустрия, а и в машиностроенето, металообработката, логистиката и редица други производства, където клиентите търсят надежден партньор за цялостна автоматизация.